Агресията като психичен феномен

Агресията като феномен се поражда от първични емоции като страх, който след себе си поражда гняв и в зависимост от ресурсите на личността може да прерасне в агресивно поведение или автоагресивно такова.

Понятието „агресия” от лат. „Аggredi” означава „ доближавам, докосвам” хора или вещи. Тя е типична форма на поведение за всяко живо същество като израз на инстинкта за самосъхранение.

Агресията като поведение причинява вреда на другия под различна форма- обида, нараняване, унищожаване на притежание, като може да причини вреда и под формата на депресия, тъга, гняв, чувство на безпомощност и самосъжаление, чувство за отмъщение. Поведение, при което са нанесени някакви вреди поради некомпетентност или небрежност не може да се спряга като агресия. Целта на агресивния акт винаги е утвърждаване на власт чрез доминиращо положение, но може и да е проява на самозащита.

Видове агресия

• физическа агресия;
• вербална агресия при деца;
• Релационна агресия –цели изключване от групата, оттегляне на приятелство под формата на клевета, лъжа, интрига;
• директна агресия;
• индиректна агресия;
• реактивна агресия- като отговор на фрустрациите,;
• импулсивна агресия – една от най-разрушителните, тъй като е подчинена на силен афект;
• проактивна агресия – студени емоционални преживявания;
• Открита агресия- сблъсъци, издевателства, неподчинение на нормите;
• Скрита агресия –скрита форма на социално манипулиране;
• опозиционно поведение- негативизъм, неприспособяване към изискванията и нормите и противопоставяне;
• инструментална агресия- преследва цели, които не целят да се навреди физически или душевно на другия;
• експресивна/ импулсивна агресия- бързо преминаващ гняв или ярост;
• враждебна агресия;
• индиректна агресия- манипулация при която самият агресор остава невъвлечен в агресивния акт;
• неимпулсивна агресия;
• Социална агресия- наврежда се на отношенията, но се засяга и самооценката и социалния статус;

Фактори за развитие на агресията

• Индивидуални – може да се дължат на наследствени предразположения или различни форми на антисоциално поведение в семейството, които водят до отключване на проблемно, антисоциално поведение при децата. Изследвания проведени сред близнаци доказват влиянието на наследствеността, като елиминират семейната среда.
• Темперамент като фактор за агресивно поведение- децата с труден темперамент са много повече склонни да развият поведенчески и социални проблеми;
• Импулсивността като фактор за агресия- може да повлияе на агресивното поведение. Съществуват когнитивна, поведенческа импулсивност;
• Влияние на потребностите като фактор за агресивно поведение-агресията е последица от фрустрацията;
• Черти на характера, стилове на поведение като фактор за проява на агресивност- съществуват черти на характера, които предразполагат към агресивност;
• Аз – концепция като фактор за прояви на агресия- като способ за поддържане на усещането за вътрешна неувереност на собствения аз и едновременно проява на поведение, като реакция срещу заплахата върху достойнството на Аза;

В психологическата литература непрекъснато се анализират и изследват различни психични състояния като ригидност, тревожност, персеверация и емпатия. В съвременен план все повече нараства интересът към анализ и изследвания в областта на психичните състояния и последиците от тях.

През последните десетилетия науката е насочена към изследване на феномените стрес, особено на работното място и агресията в училищна възраст. Професионалното прегаряне, вследствие на стреса води до развиване на Синдром на Бърнаут сред хората от много професии, а агресията сред децата се превръща в огромен проблем на обществото. Все по-бързата и динамична технологична и информационна глобализация увеличава предпоставките за изпитване на стрес, което от своя страна може да повиши вероятността от отключване на психични разстройства или агресивни и автоагресивни прояви.

Стресът като феномен в съвременен план може да се превърне в сериозен проблем за психичното благополучие на личността и нейното психично здраве. Проявите на агресия в обществото водят до необратими последици за неговото нормално функциониране. Ето защо е необходимо да се извършва превенция на агресията още от ранна предучилищна възраст, както и корекционна работа при прояви на агресивно поведение в училищна възраст.